„КРЪЧМА” („КОРЧМА”)
Иван Николов Иванов (1937-1991 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Иван Голубничий
Иван Николов
КРЪЧМА
В Славяново – славянско село,
глъбинно времето тече.
И клон над улицата свело,
притихва дюлево дръвче.
Ти знаеш ли какво е кръчма?
И как зад нейните врати
гръмоподобна или кръшна –
безкрайна глъчка се върти?
Тук чичовци кръстосват сенки,
отместват чашите встрани,
разплитат вътъка на селски
събития и новини.
Там старци спомени разгръщат,
мустак във виното топят –
от Одрин цял живот се връщат
и все замръкват насред път.
А тракториста с каруцаря
допират мъжки рамена
и в тоста, който се повтаря,
не е предвидена злина.
Обичам кръчмата – да слушам
как тътне късно през нощта
най-справедливият и дружен
от парламентите в света!
Иван Николов
КОРЧМА (перевод с болгарского языка на русский язык: Иван Голубничий)
В Славяново – селе славянском –
спокойно времечко течёт.
Здесь, над дорогою склоняясь,
айва с ветвей роняет плод.
Ты знаешь, что корчма здесь значит?
Вон, за пределами ворот,
Гремит, звенит, поёт и плачет
судеб и дней водоворот.
Толкутся родственные тени,
бокалы полнятся вином,
и вьётся нить простых мгновений,
переживаемых селом.
Там старики воспоминанья
плетут, усы в вине топя, –
Всё в Одрин память возвращая,
ночуя на пути в степях.
Два сельских парня захмелевших
ведут беседу у стола,
от повторенья постаревший,
тост не таит ни капли зла.
Люблю корчму – сижу, внимаю,
как до утра гремит во мгле
правдивый, дружный, хоть и малый,
парламент лучший на земле!